Всичко за историите от Сиан

Всичко за историите от Сиан

Blog Article

“Знам и Мога” е сред по-малко известните приказки на Елин Пелин. Главният герой на приказката е многовековна скала, намираща се в планински проход. “Нищо не смущаваше нейното каменно спокойствие.” Единствено позволява на река да минава под нея. Един ден надалеч се чуват гърмежи. Настъпва суматоха сред животните. Гущер, живеещ под скалата споделя предположението си, че идват страшните великани Знам и Мога, които са водачи на човечеството.

Разказът е екранизиран няколко пъти, осигурявайки много място за интерпретация.

— Едного познах… Късо. Пази боже да се срещнеш с такива хора.

- С кой си в къщи? - С един приятел, не се притеснявай – смигна й Митко – намислил съм ти нещо, по така.

И ние се прегърнахме сърдечно и целунахме пред слисания наскоро съставен комитет, на който и аз станах член.

Прочее, Дяконът се намираше в голяма опасност; винаги дързък и безстрашлив до безразсъдство, убеден в кекавостта на турската полиция, самоуверен, може би верующ в звездата си, тъй като досега безброй пъти беше се изтървавал из ноктите на враговете си, той нито подозираше, че е подушен, нито приятелите му в града знаеха това нещо, за да му дадат по-сигурно убежище.

Като знаял тия извънредно сериозни мероприятия на турското правителство, за да тури ръка най-после на неуловимия и опасен революционер, Грозев бил твърде угрижен. Когато стигнал Средна гора и минал селото Чукурлии, на срещната рътлина се запрашило шосето и една дружина конници се показала. Веднага познал, че това е потерята на хаджи Исмал ага, която се връща. Грозев потреперал при мисълта, дали не е там и Левски. Той с олекнало сърце видял, когато се доближил, че Дякона няма там. Хаджи Исмаил ага, който се познавал с Грозева, спрял го, изпушили по една цигара в незначителни разговори, пожелал му добър път и отминал с конницата си.

В хода на историята героите преодоляват различни предизвикателства – борят се за прехраната си, сблъскват се с природните стихии, опитват се да надделеят над несправедливостта и изкушенията и по този начин се променят и израстват духовно.

Наследили сме богато и разнообразно творчество от Елин Пелин – приказки, разкази, басни, повести, статии. Ето и някои от/произведенията на автора които смятаме, че заслужават да бъдат в тази класация – „Дядовата ръкавичка“, „Гузен негонен бяга“, “Старата воденичка”, „По жътва“,“.

Аз от не малко време опитвам да комуникирам с жени, които яздят коне и установявам, че освен от любов към животните, свободата, адреналина, има и такива, които наистина обичат впитите дрешки и ботуши, движенията на седлото, а някои и ездата без седло, да усещат мускулите на животното, пръхтенето, тежкото дишане, харесва им да държат юздите и да контролират и подчиняват тези едри и много силни животни. Естествено, много рядко някоя ще си го признае ей така. Пред мен само Ели е признавала на живо в България, а съм си говорил в Австрия(там има ??????? ?? ???? доста ездачки) и с една професионалистка.

“Едно време имало троица глупаци. Те тръгнали по печалба.”

— Непременно: даже ще се смеся там със самата потеря. Но сбогом, да вървя и аз, че дружината ми отминува — казал усмихнат Левски и се простил с Грозева, па яхнал здравото си конче.

На места се даже поспирах. Така щото по едно време видях, че дружината ми отминала и се изгубила напред. Аз останах сам в гората. Тогава неволно ми хрумна пак за двамата подозрителни италианци и се се озърнах назад, но пътят оставаше пуст. Стана ми някак неловко, студено. Защото една гора в Турция означава хайдушки вертеп. Всяка гъста шубрака може да изкара едно нападение, всеки шумак — да донесе едно престъпление, да изригне един кръвник, както иидийските лесове — една боа, един тигър или пантера. Горскяте проходи, сиреч най-романтичните места на България, бяха най-опасните: всяко такова място преговаря в шума на листака си не поетически легенди за самодиви и русалки, а кървави истории за убийства и ужаси. Ето защо, когато пътуваше човек сам из тях, гъстаците заприличваха на пусии и шумтенето им ставаше мистериозно-страшно, като шопота на един заговор…

И като се смъкнал от коня си, заставил и Грозева, още по-силно втрещен и уплашен, да слезе и седнали под клоните на един бряст край пътя.